ДЕНТАЛНА КЛИНИКА КЛЕР - 93
Д-р Светлана Тукусер - Дентална естетика; Плазмотерапия град Варна
ДЕНТАЛНА КЪЩА Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР-ПАПАЗЯН
д-р Светлана Николаевна Тукусер
НА ВНИМАНИЕТО !!!!!
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1589 /23.06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1589 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1от ГПК, вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш., действащи чрез адв. М., служ. адрес *** офис 9 срещу Д.Н.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. Й., служ. адрес ***, като обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на встъпил в дълга на кредитополучател солидарен длъжник на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит в размер на 57 848,79 лв
2. за плащане на сборно вземане от 22 071,84лв, формирано от:
14 806,93лв, претендирани като начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в периода 21.02.2013 – 16.11.2015г
и 7264,91лв, претендирани като мораторна лихва, начислена за забава в плащанията(наказателна лихва за просрочие на вноски) за периода 21.04.2013 – 16.11.2015г
3. за плащане на сборно вземане от 649,59лв, формирано от:
631,19 лв, претендирани като такса за управление, начислена за период 21.04.2011 до 16.11.2015г
и 18.40лв, претендирани като административна такса за просрочен кредит начислена за период 21.04.2011 до 16.11.2015г.,
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът (търговска банка), чрез процесуалния си представител твърди, че предоставил по кредитна линия за оборотни средства сума в размер на 60 000 лв за срок от 20 години на ЕТ“АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93- Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР“, ЕИК 103152377, срещу уговорена фиксирана лихва от 10.6 % за първи месец на ползване и следващ променлив размер, формиран от базов лихвен процент за малки фирми и надбавка от 0.5 пункта. Допълнително била уговорена наказателна надбавка от 10 %, начислявана като наказателна лихва при просрочие на главница и дължими такси. Тъй като страните изменили уговорките по револвиране и предоговорили кредита до усвоената главница, бил фиксиран и нов краен срок за връщането й по нов погасителен план до 19.08.2019г, като отпаднали дължимите такси за ангажимент и подновяване, а вместо тях била уговорена месечна такса за управление в размер на 0.05% от неиздължена главница. При тези условия в дълга встъпил ответника И., който се е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя. Кредитът е бил преструктуриран с Анекс №2 от 21.03.2012 г., като съдлъжниците са се съгласили просрочени задължения по главница, лихви и такси да бъдат прибавени към редовната главница, съответно е съставен нов погасителен план с предоставен на длъжниците нов гратисен период от 12 месеца с понижена лихва ( базовия процент, намален с 3,5 пункта) и намалена надбавка до 2.28 % за плаващата лихва за останалия срок. Ищецът сочи, че е начислил и административна такса, предвидена в тарифата на банката при допуснато просрочие на кредит. Позовава се на забавата в плащанията на длъжниците, които пропуснали 22 вноски по главницата и 24 вноски за лихви, с падежи по погасителния план, считано от 21.02.2013г. Тази забава, послужила за основание за упражняване на договореното в чл.23 б.г“ от договора право на предсрочна изискуемост за цялата главница, като банката претендира да е уведомила кредитополучателят и съдлъжника за това свое едностранно действие съответно с писмо, получено от едноличния търговец на 13.01.15г и с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК на съдлъжника на 11.09.2015г на адреса обявен на кредитора. Въз основа на тези обстоятелства ищецът е заявил като кредитор по реда на чл. 417 ГПК изцяло изискуем остатък от главницата и начислените лихви и такси, според извлечението от кредитната сметка, които счита за неоснователно оспорени с възражението на съдлъжника. Моли съдът да установи така изложените предпоставки за предсрочна изискуемост и да уважи в цялост претенцията за установяване на удостоверените в заповедта вземания.
По същество, пълномощникът на ищеца в писмено становище докладвано в с.з. на 30.05.2017г ( л. 150) бланкетно поддържа същите доводи за уважаване на иска.
Ответникът, чрез пълномощник, основава защитата си на оспорване на изискуемостта на задълженията по кредита, като счита, че съдържанието на връчените от банката уведомления не представлява обявяване на изискуемост, а само покана за плащане на просрочени задължения. Оспорва последиците от удостоверяването на връчването на нотариалната покана, като се позовава на допуснати нарушения по процедурата по залепване на съобщения( адреса не е бил посетен поне три пъти в различни часове и дни, уведомление не е залепено на пощенска кутия). Евентуално оспорва бланкетно и осчетоводените от кредитора начислени текущо задължения, които са били погасявани с постъпленията, посочени в справката за движението по сметката.
По същество, пълномощникът пледира за неоснователност на претенцията, като се позовава на съдебна практика, изискваща полагане на максимални усилия от кредитора за уведомяване на длъжника и задълженията на връчителя за намиране на адресата при връчване на книжа по реда на ГПК. Счита, че обявяването като предпоставка за възникване на предсрочна изискуемост е останало недоказано, поради което и моли претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Страните претендират насрещно присъждане на разноски, конкретизирани по видове и размер в списъци по чл. 80 ГПК преди пледоарията по същество,като ищецът е допълнил претенцията си с нов разход (л.151,235 и л. 227) и е оспорил като прекомерен размера на заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 926/24.03.2017г. (л.131) и до приключване на делото не са сочени нови обстоятелства, които да налагат промяна в това произнасяне.
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 20.04.2017г., чрез пояснение на обявен на страните проект (л. 133), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора. С доклада съдът изрично е изключил останало неконкретизирано, след указания, дадени в определение № 460/14.02.2017г (л. 127) възражение за погасителна давност относно претендирани лихви.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на извлечение от кредитна сметка за изискуемо вземане на кредитополучател ЕТ“АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93- Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР“, ЕИК 103152377 и съдлъжник Д.Н.И. за главница и договорени лихви и такси, начислени по преструктуриран револвиращ кредит. Няма спор, че изявената между страните воля от насрещните страни при началното договаряне (за ответника при встъпването в дълга с първия анекс) и изменението в последствие на част от уговорките, съответства на съдържанието на писмените доказателства, представени по делото: Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс №1 от 16.03.2010 г и преоформен с Анекс №2 от 21.03.2012 (л.46-63).
С оглед предмета на кредитната сделка за оборотно финансиране на дейност на едноличен търговец, уредбата й остава извън приложното поле на общата защита на потребителите, тъй като кредитополучателят не покрива критериите на пар. 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Търговското кредитиране се осъществява между равнопоставени страни, действащи с повишен стандарт на грижа (чл.302 ТЗ), поради което насрещните страни са обвързани с всяка от постигнатите помежду им уговорки без право да се позовават на потребителска закрила.
Липсва основание за приложение на специалната потребителска закрила и по отношение на другите страни в сделката. Търговският характер на кредита се отчита спрямо получателя на характерната престация. В случая съдлъжникът не е договарял като страна кредитополучател, а само като встъпило в дълга лице. Съдлъжникът не ползва кредита, не може да се позовава на права по този договор, поради което и това лице нито придобива стока, нито ползва услуга и е извън хипотезата на пар. 13 от ДР на ЗЗП. Съдлъжникът поема задължението във вида, в който е уговорено от кредитополучателя-търговец.
В заключение съдът приема, че по настоящия спор потребителска закрила е неприложима. Доколкото обаче съдът следва да прилага и служебно императивни норми (независимо от липса на позоваване от страните), законосъобразността на спорните уговорки за промени в лихвения процент следва да бъде преценена и според чл. 58 и 59 от ЗКИ(в редакция при сключване на договора от 26.08.2008г.). Договорът, подписан от насрещните страни, съдържа изрични уговорки за приложимия променлив лихвен процент при редовно ползване и при просрочие, като и начина по който той може да се изменя (фиксирана лихва от 10.6 % за първи месец на ползване и променлив размер до края на 20 годишния договор, формиран от базов лихвен процент за малки фирми и надбавка от -0.5 пункта, наказателна надбавка от 10 %, начислявана като наказателна лихва при просрочие на главница и такси). Конкретизирани са и допълнителни разходи като такса за одобрение при усвояване и ежегодна такса от 1 % върху подновяван кредит и месечна комисионна за ангажимент от 1 % върху неусвоен остатък. Допълнително в самия договор страните са посочили допълнителните задължения при предсрочно погасяване, както и начина на оповестяване на променливата част от лихвения процент. Това договаряне изцяло покрива изискуемото от специалните разпоредби съдържание на информация за кредитната сделка.
Отделно от това съдът преценява и установеното от вещото лице по допуснатата експертиза движение на променливите, формиращи плаващите лихвени проценти. От данните (л.158) е видно, че началната стойност (11.10%), е била променяна от кредиторът три пъти в периода на действие на договора, като променливата е завишена до приложим по договора процент от 13.60%. Така определяните от банката текущо лихвени проценти след началното завишаване са изцяло възприети като отражение върху дължимите суми при следващите преговори между страните, довели до установяване на задълженията при всяко реструктуриране на дълга, като изчисленията на вещото лице и признатите размери на задълженията в анексите съвпадат. Съдът заключава, че дори при началното договаряне да е имало неяснота в методиката, по която банката ще упражнява несъмнено договореното право да изменя плаващия лихвен процент, в хода на изпълнението тази методика е била изрично уговорена, като кредитополучателят и съдлъжника са се съгласили (също изрично) с размерите, приложени от кредитора.
В заключение съдът приема, че не е налице нарушение на императивно правило при договарянето на параметрите на кредитирането. Подписаните от ответниците анекси съдържат установителна част, която съдът възприема като частен документ (чл. 180 ГПК), съдържащ неизгодни за тях признати факти, а именно: общ размер на усвоена главница, подлежаща на връщане с вноски с падежи, съответно отлагани с всеки анекс, допуснато просрочие на лихви и добавянето им към усвоена главница занапред (в анекс №2). Сборът от просрочени части от главница и натрупани непогасени лихви и такси са консолидирани в едно задължение, което е разсрочено по нов погасителен план.
В заключение съдът приема за валидни и обвързващи страните постигнатите между тях уговорки за размера на предоставения кредит, сроковете за изплащането му на вноски и лихвения процент, чиято надбавка варира според гратисните периоди при преструктурирането по последния анекс (-3,5 пункта за първите 12 месеца и +2.28 % за остатъка от ползването), съответно и уговореното обезщетение за забава в размер на наказателната лихва от допълнителни 10 пункта и новите такси по кредита (за управление и за администриране при просрочие).
Ответникът се позовава на текущо обслужване на задълженията с периодично изплащане на вноски. Проверката на вещото лице на данните по обслужващата плащанията сметка след последното актуализиране на падежите по вноските за главницата и договорените лихвени проценти (л. 163) сочи, че банката своевременно е предприемала служебно погасяване на падежна дата на изискуемите задължения, от наличните средства в сметката до 20.10.2009г. Вещото лице е установило осчетоводени плащания чрез вноски в брой от кредитополучателя до 19.06.2013г., като последното плащане е покрило само просрочени лихви и такси, без да е достатъчно за вече дължимата след гратисен период главница. Ответникът не сочи извършени неосчетоводени други плащания.
Съпоставката на счетоводните записвания на кредитора и самостоятелните изчисления, които вещото лице при прилагане на специалните си знания е извършило по възприетите по анексите уговорки сочи, че банката е съобразила гратисните периоди, отчитала е погасяването на падежиралите задължения по текущите лихви, като е събирала падежиралите такси и вноски със съответно начислена към момента на погасяване обезщетение за забава без да е допуснала нередовно осчетоводяване на движението на паричните средства. Общият размер на задълженията, натрупан към 30.09.2013г установен от вещото лице ( л. 164) изцяло се покрива с задълженията, посочени като дължими в поканата, отправена до съдлъжниците на тази дата. Съдът кредитира заключението на експерта по отношение на точното разграничение на основанието на начислените задължения, като отчита, че в поканата кредиторът е посочил като изискуем целия остатък от главницата, но към този момент просрочен е бил само размер от 3172,40лв, формиран от частите от вноските с падежи от 21.03.2013 до 21.09.2013г., а за остатък от 54 676,39 лв падежите още не са били настъпили. Съответно просрочени са били и частите от вноски за лихва с падежи от 21.02.2013 до 21.09.2013г. в размер от 5 073,37лв.
Съдът приема неизпълнението на длъжниците на погасителния план за несъмнено установено. Към дата на отправянето на уведомленията до длъжниците са били пропуснати падежи на шест пълни вноски (главница и лихви). Съдът констатира, че банката е оповестила дълга към момент, в който плащанията са прекратени, но поканите са били доставени значително по- късно (едва през 2015г), поради което размерите на просрочените задължения при продалжаваща повече от година забава е бил несъмнено по-висок при достагането на изявлението на банката до адресатите.
Съдът счита, че продължаващата забава на длъжника по обслужване в срок на лихвите, индикира несъмнено трайното му затруднение по покриване на текущите задължения, особено явно проявено след изтичане на гратисния период, което е и застрашило интересите на кредитора. Именно като гаранция срещу неплатежоспособност на длъжниците, законът принципно урежда и правото на кредитора да лиши длъжника от уговорен в негова полза срок занапред (чл. 71 ЗЗД). По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е дал задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки. Трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно право, установено в полза на кредитора, е уговорен изрично в чл. 23 б.“г“ от първоначалния договор ( л. 49), към който препращат и анекс 1, уреждащ встъпването на ответника (л.54) и анекс 2, съдържащ актуалните параметри на задълженията по кредитирането (л. 63).
В случая страните изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили фактически състав, пораждащ право за кредитора да лиши длъжниците от преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Такава договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ, като страните са договорили като фактически състав на това преобразуващо право пропускане на вноска по главница или лихва и обявяване чрез адресирано до длъжниците уведомление.
В случая, кредиторът е отправил изявлението си за упражняване на право за прекратяване на действието на погасителния план в полза на длъжника през 2015, като се е позовал на забавата в плащанията още от 2013г. Към този момент такава забава е била налична, съответно и фактическия състав пораждащ загуба на предоставения срок по погасителния план ще бъде довършен при достигане на тези уведомления до насрещните страни.
Съобщението до кредитополучателя е било адресирано до собственика на предприятието на едноличния търговец, като в екземпляра от куриерска товарителница (л. 72) е удостоверено лично доставяне на 13.01.2015 г. до Светлана Тукусер на пратка документи съдържащи покана за изпълнение на „Клер 99“. В тази част съдържанието на удостоверяването на подписания от кредитополучателя документ не е оспорено. Съдът констатира, че признатото в разписката лично връчване съотвества на уговорения в чл. 29 от кредитния договор начин на уведомяване чрез лично доставяне.
По отношение на съдлъжника (ответника И.) кредиторът е предприел връчване по нотариален ред. Изготвената от пълномощника на банката нотариална покана е удостоверена като връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК на 11.09.2015г. Ответникът е оспорил законосъобразното извършване на удостоверяването, като е посочил редица нарушения.
На първо място ответникът се позовава на изисквания по чл. 580 ГПК, като счита, че нотариалното действие представлява констативен протокол за неявяване на лице. Такова удостоверяване, уредено в чл. 593 ГПК е различно нотариално действие от връчване на покана, уредено в чл. 592 ГПК, тъй като изисква сезиране на нотариуса с искане за провеждане на среща и съгласуване на изявления или действия на страни по материално правоотношение в негово присъствие. За разлика от това, връчването на писмена покана изисква удостоверяване само на достигането й до адресата като документ, но не и лично явяване на страна пред нотариуса. По делото не е представен протокол за действие по чл. 593 ГПК, а писмено удостоверяване на обстоятелствата, възприети от връчителя, което представлява разписка за връчването и се урежда като изявление на връчител от общите правила на чл. 44 ГПК, приложими и в нотариалното производство по силата на препращане от чл. 540 ГПК и чл. 50 от ЗННД. В този смисъл оплакването за липса на специална форма на официалния документ е неоснователно. В случая удостоверяването на действията по връчването е извършено от помощник-нотариус, който е действал в рамките на законоустановената си компетентност (чл. 40 ал. 4 вр. ал.1 ЗННД). Оплаквания по автентичност и вярност на съдържанието на удостоверените от връчителя факти не се сочат, поради което съдът отчита официалния характер на документа и приема за установени фактите по връчването така, както са описани в забележката към заверката за връчване на поканата: на 26.08.2015г адресът, обявен от страната при договарянето на поемане на задължението в анекс № 1 (л. 53) е бил посетен от помощник –нотариус. В жилището не е намерен адресата, но легитимиралите се като негови родители лица, заварени като обитатели на този имот, са отказали да приемат съобщението. Уведомление за наличието на книжа на разположение на адресата е било залепено на входната врата на апартамента и пуснато в пощенската кутия на адресата. В рамките на две седмици от това залепяне адресатът не се е явил в кантората на нотариуса.
При тези факти, съдът приема че са настъпили фикционните предпоставки по чл. 47 ал. 5 ГПК. На първо място, посетеният адрес е регистриран като настоящ и постоянен за ответника, което е служебно установено от заповедния съд при сезирането му по чл. 417 ГПК. Несъмнено е изпълнен фактическия състав на чл. 47 ал.1 ГПК, тъй като обитатели, заварени на този адрес са потвърдили връзка с длъжника, но не и възможността си да му предадат съобщение. Доколкото в случая домашните на адресата са и негови родители, за които житейски се предполага че са в най-тесни контакти с него, нежеланието им да съдействат на връчителя може да се обясни или с обективна невъзможност да уведомят сина си (ако той фактически не пребивава в този дом) или с целенасочено възпрепятстване на откриването му от адресанта или действащи за него служебни лица. И в двата случая последващи посещения на същия адрес биха били без резултат. На съда е известна практиката на съдилищата, възлагаща допълнителна активност на връчителя по издирване на адресата с поредица от посещения (Определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV г. о.), но тя е формирана по случаи, в които връчителят не е удостоверил никаква информация при първо посещение. Действително, тогава е необходимо да се предприеме ново посещение при друга фактическа обстановка, за да се съберат нужните данни или да се потвърди невъзможност за набирането им. Следва да се отчита и че практиката е формирана най-вече по повод гарантиране на правото на защита на ответници в исков процес, където интензивността на засягане на интересите на страните е най-значима и оправдава подобно тълкуване. Не е такъв обаче настоящия случай, тъй като се касае за събрана достатъчно ясна информация за невъзможен контакт с длъжника на този адрес. При тази хипотеза е безпредметно да бъдат извършвани допълнителни опити той да бъде търсен отново на същия адрес, като това би довело само до допълнително продължаване на недобросъвестното му поведение, а не до гарантиране на неговите права. Още повече, че по отношение на кредитополучателя обявяването е било вече осъществено и предприемането на връчване и на другия длъжник по официален ред само по себе си вече е израз на положена максимална грижа от кредитора да уведоми надлежно и съдлъжника.
Съдът намира за неоснователно и възражението за недовършване на процедурата по залепяне в цялост, тъй като уведомление било поставено само на входната врата, но не и върху пощенската кутия. Мястото на залепянето е посочено в чл. 47 ал.1 ГПК алтернативно, а не кумулативно, поради което е достатъчно указанието за начина на получаване на книжата да бъде поставено или на входната врата на жилището( както е процедирал връчителя) или върху пощенската кутия. Задължително е изискването за пускане на екземпляр в кутията, но такова действие изрично е удостоверено като извършено.
В заключение съдът приема за категорично доказано, че процедурата по чл. 47 ал. 1 – 2 ГПК е била надлежно изпълнена в съответствие със закона, приложим в нотариалното производство (Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 62/2014 г., I т. о., ТК), съответно не е опроверган официалния характер на документа, удостоверяващ връчване с прилагане на фикция по чл. 47 ал. 5 ГПК.
При тези факти се налага и извод, че правопроменящият фактически състав на обявяване на предсрочна изискуемост по инициатива на кредитора е настъпил с връчването на тази нотариална покана, независимо, че в нея е предоставен и последен седмодневен срок за изпълнение на забавените задължения. Възражението срещу съдържанието на тази покана е необосновано. Изявлението на кредитора категорично съдържа позоваване на клаузата от договора, уреждаща това право на кредитора и ясно заявяване на воля за предсрочна изискуемост. Определянето на допълнителния срок представлява само изпълнение на общия принцип за пораждане на последици от потестативни права след предизвестие, намерил израз и в императивната уредба в чл. 60 ЗКИ на правопроменящото право, тълкувано и в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съответно на установената вече съдебна практика(Решение № 41 от 29.05.2017г. по т.д.№ 60106/2016г., II г.о. на ВКС, Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК) след обявяване на предсрочната изискуемост и на двамата солидарни длъжници, настъпило най-късно на 11.09.2015г, длъжниците са загубили преимуществото на срока и задължението за връщане на главницата следва са се отчита като изискуемо в цялост.
Съответно, при предприемане на събиране на дълга по реда на заповедното производство на 18.11.2015г, е бил изтекъл и допълнителния срок, който съдът отчита като изцяло достатъчен за предприемане на действия от длъжниците по предлагане на изпълнение с обезщетение за вече натрупана забава или ново преструктуриране на задълженията по изгоден за насрещните страни начин. Липсват каквито и да е действия на длъжниците по обслужване на кредита, след получаването на писмата на кредитора.
Съдът в заключение преценява, че банката е заявила за събиране вече изискуемо в цялост задължение спрямо надлежно уведомени по реда на чл. 60 ЗКИ задължени лица, макар че за начало на предсрочната изискуемост ще следва да се възприема по-късна от осчетоводената от кредитора дата (възприета според уведомяването само на кредитополучателя).
От всички разработени от вещото лице варианти на отчитане на плащанията, съдът възприема като съответен на предмета на делото ІІІ вариант от приложение 15 (л. 225). Именно този вариант отчита размер на задълженията по формирани според уговорените в последния анекс и обявена вече предсрочна изискуемост и на двамата длъжници, изчислени от вещото лице към 16.11.2015г(дата на съставяне на извлечението от сметката). Според коригираните от експерта данни, общият размер на непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на 57 848,79 лева. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план са достигнали размер от 14806,93лв още към 21.01.2015г, и тогава банката е престанала да ги начислява, съответно не са се променили до предсрочната изискуемост на 11.09.2015г. След този момент възнаградителна лихва не следва да се начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред. Допълнително начислените наказателни лихви (с неустоечен характер) обаче не се влияят от предсрочната изискуемост, тъй като се дължат не за редовно ползване, а за забавено плащане, съответно следва да бъдат начислени не само до 21.01.15 но и до съставянето на сметката. В случая вещото лице е констатирало, че след уведомяването на главния длъжник (л. 165) наказателните лихви не са начислявани, а в извлечението е посочен размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница. Като съпоставя уговорения размер на мораторната неустойка (10 пункта над договорна лихва, към този момент в размер на 14.35%, според посочените изчисления на вещото лице по анекс 2 на л. 162) с нормативния размер на законната лихва по ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 на МС от 18.12.2014 г. (10 пункта над ОЛП на БНБ, които за този период не надхвърля единица, според официалните публикации на Интернет страница на БНБ), съдът приема, че несъмнено обезщетението за забавено плащане, дължимо според договорните условия значително би надхвърлило законната лихва. Съдът преценява, че посочения от вещото лице размер от 7264,91лв на начислени от банката наказателни лихви до 21.01.15 и законна лихва не надвишава общо дължимо като наказателна лихва обезщетение към 16.11.2015г.
Вещото лице не е установило плащане на начислените съобразно уговорките такса за годишно управление и за администриране на просрочен кредит, общо възлизащи на 649.59лв.
Така установените размери на претенциите на кредитора съдът приема за съществуващи изискуеми задължения към момента на заявяването им по реда на чл. 417 ГПК. Исковете са основателни до тези размери, изцяло съвпадащи със сумите, посочени като дължими в оспорената заповед за изпълнение.
Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК, съответно да се установи добавянето на законната лихва към основателното вземане и да се потвърди понасянето на отговорността за направените от кредитора разноски в производството с отделен осъдителен диспозитив (т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК).
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца по исковото производство разноски, съобразно представените доказателства за заплатена държавна такса( само по разгледания установителен иск) и внесен на два пъти хонорар на вещо лице, съответно на доказателствата за извършени банкови преводи. Претендираният от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК (л.235) размер от 2535,43лв точно отразява извършените от ищеца разходи, поради което и съдът го възприема изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено че вземането удостоверено по заповед за незабавно изпълнение № 7224/19.11.2015г, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, СЕ ДЪЛЖИ от солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучател по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс №1 от 16.03.2010 г и преоформен с Анекс №2 от 21.03.2012, както следва:
· 57 848,79 лв., представляващи предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2015г до окончателно изплащане на задължението;
· 22 071,84 лв., представляващи сбор от 14 806,93лв, начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в периода 21.02.2013 – 16.11.2015г и 7264,91лв, начислена мораторна лихва за забава в плащанията(наказателна лихва за просрочие на вноски) за периода 21.04.2013 – 16.11.2015г;
· 649,59 лв., представляващи сбор от 631,19 лв, начислена такса за управление за период 21.04.2011 до 16.11.2015г и 18.40лв, начислена административна такса за просрочен кредит за период 21.04.2011 до 16.11.2015г, на осн. чл. 101 ЗЗД и чл. 430 ТЗ по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш. срещу Д.Н.И., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш. сумата от 3611,63лв( три хиляди шестстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение 7224/19.11.2015г, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, на осн. чл. 81 ГПК, както и сумата 2535,43лв(две хиляди петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по основателни искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ИЗТОЧНИК: http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2017/06/23062017/0174d816/58953017.htm
ДЕНТАЛНА КЪЩА Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР-ПАПАЗЯН
д-р Светлана Николаевна Тукусер
НА ВНИМАНИЕТО !!!!!
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1589 /23.06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1589 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1от ГПК, вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш., действащи чрез адв. М., служ. адрес *** офис 9 срещу Д.Н.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. Й., служ. адрес ***, като обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на встъпил в дълга на кредитополучател солидарен длъжник на вземания по оспорена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит в размер на 57 848,79 лв
2. за плащане на сборно вземане от 22 071,84лв, формирано от:
14 806,93лв, претендирани като начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в периода 21.02.2013 – 16.11.2015г
и 7264,91лв, претендирани като мораторна лихва, начислена за забава в плащанията(наказателна лихва за просрочие на вноски) за периода 21.04.2013 – 16.11.2015г
3. за плащане на сборно вземане от 649,59лв, формирано от:
631,19 лв, претендирани като такса за управление, начислена за период 21.04.2011 до 16.11.2015г
и 18.40лв, претендирани като административна такса за просрочен кредит начислена за период 21.04.2011 до 16.11.2015г.,
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът (търговска банка), чрез процесуалния си представител твърди, че предоставил по кредитна линия за оборотни средства сума в размер на 60 000 лв за срок от 20 години на ЕТ“АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93- Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР“, ЕИК 103152377, срещу уговорена фиксирана лихва от 10.6 % за първи месец на ползване и следващ променлив размер, формиран от базов лихвен процент за малки фирми и надбавка от 0.5 пункта. Допълнително била уговорена наказателна надбавка от 10 %, начислявана като наказателна лихва при просрочие на главница и дължими такси. Тъй като страните изменили уговорките по револвиране и предоговорили кредита до усвоената главница, бил фиксиран и нов краен срок за връщането й по нов погасителен план до 19.08.2019г, като отпаднали дължимите такси за ангажимент и подновяване, а вместо тях била уговорена месечна такса за управление в размер на 0.05% от неиздължена главница. При тези условия в дълга встъпил ответника И., който се е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя. Кредитът е бил преструктуриран с Анекс №2 от 21.03.2012 г., като съдлъжниците са се съгласили просрочени задължения по главница, лихви и такси да бъдат прибавени към редовната главница, съответно е съставен нов погасителен план с предоставен на длъжниците нов гратисен период от 12 месеца с понижена лихва ( базовия процент, намален с 3,5 пункта) и намалена надбавка до 2.28 % за плаващата лихва за останалия срок. Ищецът сочи, че е начислил и административна такса, предвидена в тарифата на банката при допуснато просрочие на кредит. Позовава се на забавата в плащанията на длъжниците, които пропуснали 22 вноски по главницата и 24 вноски за лихви, с падежи по погасителния план, считано от 21.02.2013г. Тази забава, послужила за основание за упражняване на договореното в чл.23 б.г“ от договора право на предсрочна изискуемост за цялата главница, като банката претендира да е уведомила кредитополучателят и съдлъжника за това свое едностранно действие съответно с писмо, получено от едноличния търговец на 13.01.15г и с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК на съдлъжника на 11.09.2015г на адреса обявен на кредитора. Въз основа на тези обстоятелства ищецът е заявил като кредитор по реда на чл. 417 ГПК изцяло изискуем остатък от главницата и начислените лихви и такси, според извлечението от кредитната сметка, които счита за неоснователно оспорени с възражението на съдлъжника. Моли съдът да установи така изложените предпоставки за предсрочна изискуемост и да уважи в цялост претенцията за установяване на удостоверените в заповедта вземания.
По същество, пълномощникът на ищеца в писмено становище докладвано в с.з. на 30.05.2017г ( л. 150) бланкетно поддържа същите доводи за уважаване на иска.
Ответникът, чрез пълномощник, основава защитата си на оспорване на изискуемостта на задълженията по кредита, като счита, че съдържанието на връчените от банката уведомления не представлява обявяване на изискуемост, а само покана за плащане на просрочени задължения. Оспорва последиците от удостоверяването на връчването на нотариалната покана, като се позовава на допуснати нарушения по процедурата по залепване на съобщения( адреса не е бил посетен поне три пъти в различни часове и дни, уведомление не е залепено на пощенска кутия). Евентуално оспорва бланкетно и осчетоводените от кредитора начислени текущо задължения, които са били погасявани с постъпленията, посочени в справката за движението по сметката.
По същество, пълномощникът пледира за неоснователност на претенцията, като се позовава на съдебна практика, изискваща полагане на максимални усилия от кредитора за уведомяване на длъжника и задълженията на връчителя за намиране на адресата при връчване на книжа по реда на ГПК. Счита, че обявяването като предпоставка за възникване на предсрочна изискуемост е останало недоказано, поради което и моли претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Страните претендират насрещно присъждане на разноски, конкретизирани по видове и размер в списъци по чл. 80 ГПК преди пледоарията по същество,като ищецът е допълнил претенцията си с нов разход (л.151,235 и л. 227) и е оспорил като прекомерен размера на заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 926/24.03.2017г. (л.131) и до приключване на делото не са сочени нови обстоятелства, които да налагат промяна в това произнасяне.
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 20.04.2017г., чрез пояснение на обявен на страните проект (л. 133), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора. С доклада съдът изрично е изключил останало неконкретизирано, след указания, дадени в определение № 460/14.02.2017г (л. 127) възражение за погасителна давност относно претендирани лихви.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал на извлечение от кредитна сметка за изискуемо вземане на кредитополучател ЕТ“АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – КЛЕР – 93- Д-Р СВЕТЛАНА ТУКУСЕР“, ЕИК 103152377 и съдлъжник Д.Н.И. за главница и договорени лихви и такси, начислени по преструктуриран револвиращ кредит. Няма спор, че изявената между страните воля от насрещните страни при началното договаряне (за ответника при встъпването в дълга с първия анекс) и изменението в последствие на част от уговорките, съответства на съдържанието на писмените доказателства, представени по делото: Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс №1 от 16.03.2010 г и преоформен с Анекс №2 от 21.03.2012 (л.46-63).
С оглед предмета на кредитната сделка за оборотно финансиране на дейност на едноличен търговец, уредбата й остава извън приложното поле на общата защита на потребителите, тъй като кредитополучателят не покрива критериите на пар. 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Търговското кредитиране се осъществява между равнопоставени страни, действащи с повишен стандарт на грижа (чл.302 ТЗ), поради което насрещните страни са обвързани с всяка от постигнатите помежду им уговорки без право да се позовават на потребителска закрила.
Липсва основание за приложение на специалната потребителска закрила и по отношение на другите страни в сделката. Търговският характер на кредита се отчита спрямо получателя на характерната престация. В случая съдлъжникът не е договарял като страна кредитополучател, а само като встъпило в дълга лице. Съдлъжникът не ползва кредита, не може да се позовава на права по този договор, поради което и това лице нито придобива стока, нито ползва услуга и е извън хипотезата на пар. 13 от ДР на ЗЗП. Съдлъжникът поема задължението във вида, в който е уговорено от кредитополучателя-търговец.
В заключение съдът приема, че по настоящия спор потребителска закрила е неприложима. Доколкото обаче съдът следва да прилага и служебно императивни норми (независимо от липса на позоваване от страните), законосъобразността на спорните уговорки за промени в лихвения процент следва да бъде преценена и според чл. 58 и 59 от ЗКИ(в редакция при сключване на договора от 26.08.2008г.). Договорът, подписан от насрещните страни, съдържа изрични уговорки за приложимия променлив лихвен процент при редовно ползване и при просрочие, като и начина по който той може да се изменя (фиксирана лихва от 10.6 % за първи месец на ползване и променлив размер до края на 20 годишния договор, формиран от базов лихвен процент за малки фирми и надбавка от -0.5 пункта, наказателна надбавка от 10 %, начислявана като наказателна лихва при просрочие на главница и такси). Конкретизирани са и допълнителни разходи като такса за одобрение при усвояване и ежегодна такса от 1 % върху подновяван кредит и месечна комисионна за ангажимент от 1 % върху неусвоен остатък. Допълнително в самия договор страните са посочили допълнителните задължения при предсрочно погасяване, както и начина на оповестяване на променливата част от лихвения процент. Това договаряне изцяло покрива изискуемото от специалните разпоредби съдържание на информация за кредитната сделка.
Отделно от това съдът преценява и установеното от вещото лице по допуснатата експертиза движение на променливите, формиращи плаващите лихвени проценти. От данните (л.158) е видно, че началната стойност (11.10%), е била променяна от кредиторът три пъти в периода на действие на договора, като променливата е завишена до приложим по договора процент от 13.60%. Така определяните от банката текущо лихвени проценти след началното завишаване са изцяло възприети като отражение върху дължимите суми при следващите преговори между страните, довели до установяване на задълженията при всяко реструктуриране на дълга, като изчисленията на вещото лице и признатите размери на задълженията в анексите съвпадат. Съдът заключава, че дори при началното договаряне да е имало неяснота в методиката, по която банката ще упражнява несъмнено договореното право да изменя плаващия лихвен процент, в хода на изпълнението тази методика е била изрично уговорена, като кредитополучателят и съдлъжника са се съгласили (също изрично) с размерите, приложени от кредитора.
В заключение съдът приема, че не е налице нарушение на императивно правило при договарянето на параметрите на кредитирането. Подписаните от ответниците анекси съдържат установителна част, която съдът възприема като частен документ (чл. 180 ГПК), съдържащ неизгодни за тях признати факти, а именно: общ размер на усвоена главница, подлежаща на връщане с вноски с падежи, съответно отлагани с всеки анекс, допуснато просрочие на лихви и добавянето им към усвоена главница занапред (в анекс №2). Сборът от просрочени части от главница и натрупани непогасени лихви и такси са консолидирани в едно задължение, което е разсрочено по нов погасителен план.
В заключение съдът приема за валидни и обвързващи страните постигнатите между тях уговорки за размера на предоставения кредит, сроковете за изплащането му на вноски и лихвения процент, чиято надбавка варира според гратисните периоди при преструктурирането по последния анекс (-3,5 пункта за първите 12 месеца и +2.28 % за остатъка от ползването), съответно и уговореното обезщетение за забава в размер на наказателната лихва от допълнителни 10 пункта и новите такси по кредита (за управление и за администриране при просрочие).
Ответникът се позовава на текущо обслужване на задълженията с периодично изплащане на вноски. Проверката на вещото лице на данните по обслужващата плащанията сметка след последното актуализиране на падежите по вноските за главницата и договорените лихвени проценти (л. 163) сочи, че банката своевременно е предприемала служебно погасяване на падежна дата на изискуемите задължения, от наличните средства в сметката до 20.10.2009г. Вещото лице е установило осчетоводени плащания чрез вноски в брой от кредитополучателя до 19.06.2013г., като последното плащане е покрило само просрочени лихви и такси, без да е достатъчно за вече дължимата след гратисен период главница. Ответникът не сочи извършени неосчетоводени други плащания.
Съпоставката на счетоводните записвания на кредитора и самостоятелните изчисления, които вещото лице при прилагане на специалните си знания е извършило по възприетите по анексите уговорки сочи, че банката е съобразила гратисните периоди, отчитала е погасяването на падежиралите задължения по текущите лихви, като е събирала падежиралите такси и вноски със съответно начислена към момента на погасяване обезщетение за забава без да е допуснала нередовно осчетоводяване на движението на паричните средства. Общият размер на задълженията, натрупан към 30.09.2013г установен от вещото лице ( л. 164) изцяло се покрива с задълженията, посочени като дължими в поканата, отправена до съдлъжниците на тази дата. Съдът кредитира заключението на експерта по отношение на точното разграничение на основанието на начислените задължения, като отчита, че в поканата кредиторът е посочил като изискуем целия остатък от главницата, но към този момент просрочен е бил само размер от 3172,40лв, формиран от частите от вноските с падежи от 21.03.2013 до 21.09.2013г., а за остатък от 54 676,39 лв падежите още не са били настъпили. Съответно просрочени са били и частите от вноски за лихва с падежи от 21.02.2013 до 21.09.2013г. в размер от 5 073,37лв.
Съдът приема неизпълнението на длъжниците на погасителния план за несъмнено установено. Към дата на отправянето на уведомленията до длъжниците са били пропуснати падежи на шест пълни вноски (главница и лихви). Съдът констатира, че банката е оповестила дълга към момент, в който плащанията са прекратени, но поканите са били доставени значително по- късно (едва през 2015г), поради което размерите на просрочените задължения при продалжаваща повече от година забава е бил несъмнено по-висок при достагането на изявлението на банката до адресатите.
Съдът счита, че продължаващата забава на длъжника по обслужване в срок на лихвите, индикира несъмнено трайното му затруднение по покриване на текущите задължения, особено явно проявено след изтичане на гратисния период, което е и застрашило интересите на кредитора. Именно като гаранция срещу неплатежоспособност на длъжниците, законът принципно урежда и правото на кредитора да лиши длъжника от уговорен в негова полза срок занапред (чл. 71 ЗЗД). По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е дал задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки. Трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно право, установено в полза на кредитора, е уговорен изрично в чл. 23 б.“г“ от първоначалния договор ( л. 49), към който препращат и анекс 1, уреждащ встъпването на ответника (л.54) и анекс 2, съдържащ актуалните параметри на задълженията по кредитирането (л. 63).
В случая страните изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили фактически състав, пораждащ право за кредитора да лиши длъжниците от преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Такава договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ, като страните са договорили като фактически състав на това преобразуващо право пропускане на вноска по главница или лихва и обявяване чрез адресирано до длъжниците уведомление.
В случая, кредиторът е отправил изявлението си за упражняване на право за прекратяване на действието на погасителния план в полза на длъжника през 2015, като се е позовал на забавата в плащанията още от 2013г. Към този момент такава забава е била налична, съответно и фактическия състав пораждащ загуба на предоставения срок по погасителния план ще бъде довършен при достигане на тези уведомления до насрещните страни.
Съобщението до кредитополучателя е било адресирано до собственика на предприятието на едноличния търговец, като в екземпляра от куриерска товарителница (л. 72) е удостоверено лично доставяне на 13.01.2015 г. до Светлана Тукусер на пратка документи съдържащи покана за изпълнение на „Клер 99“. В тази част съдържанието на удостоверяването на подписания от кредитополучателя документ не е оспорено. Съдът констатира, че признатото в разписката лично връчване съотвества на уговорения в чл. 29 от кредитния договор начин на уведомяване чрез лично доставяне.
По отношение на съдлъжника (ответника И.) кредиторът е предприел връчване по нотариален ред. Изготвената от пълномощника на банката нотариална покана е удостоверена като връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК на 11.09.2015г. Ответникът е оспорил законосъобразното извършване на удостоверяването, като е посочил редица нарушения.
На първо място ответникът се позовава на изисквания по чл. 580 ГПК, като счита, че нотариалното действие представлява констативен протокол за неявяване на лице. Такова удостоверяване, уредено в чл. 593 ГПК е различно нотариално действие от връчване на покана, уредено в чл. 592 ГПК, тъй като изисква сезиране на нотариуса с искане за провеждане на среща и съгласуване на изявления или действия на страни по материално правоотношение в негово присъствие. За разлика от това, връчването на писмена покана изисква удостоверяване само на достигането й до адресата като документ, но не и лично явяване на страна пред нотариуса. По делото не е представен протокол за действие по чл. 593 ГПК, а писмено удостоверяване на обстоятелствата, възприети от връчителя, което представлява разписка за връчването и се урежда като изявление на връчител от общите правила на чл. 44 ГПК, приложими и в нотариалното производство по силата на препращане от чл. 540 ГПК и чл. 50 от ЗННД. В този смисъл оплакването за липса на специална форма на официалния документ е неоснователно. В случая удостоверяването на действията по връчването е извършено от помощник-нотариус, който е действал в рамките на законоустановената си компетентност (чл. 40 ал. 4 вр. ал.1 ЗННД). Оплаквания по автентичност и вярност на съдържанието на удостоверените от връчителя факти не се сочат, поради което съдът отчита официалния характер на документа и приема за установени фактите по връчването така, както са описани в забележката към заверката за връчване на поканата: на 26.08.2015г адресът, обявен от страната при договарянето на поемане на задължението в анекс № 1 (л. 53) е бил посетен от помощник –нотариус. В жилището не е намерен адресата, но легитимиралите се като негови родители лица, заварени като обитатели на този имот, са отказали да приемат съобщението. Уведомление за наличието на книжа на разположение на адресата е било залепено на входната врата на апартамента и пуснато в пощенската кутия на адресата. В рамките на две седмици от това залепяне адресатът не се е явил в кантората на нотариуса.
При тези факти, съдът приема че са настъпили фикционните предпоставки по чл. 47 ал. 5 ГПК. На първо място, посетеният адрес е регистриран като настоящ и постоянен за ответника, което е служебно установено от заповедния съд при сезирането му по чл. 417 ГПК. Несъмнено е изпълнен фактическия състав на чл. 47 ал.1 ГПК, тъй като обитатели, заварени на този адрес са потвърдили връзка с длъжника, но не и възможността си да му предадат съобщение. Доколкото в случая домашните на адресата са и негови родители, за които житейски се предполага че са в най-тесни контакти с него, нежеланието им да съдействат на връчителя може да се обясни или с обективна невъзможност да уведомят сина си (ако той фактически не пребивава в този дом) или с целенасочено възпрепятстване на откриването му от адресанта или действащи за него служебни лица. И в двата случая последващи посещения на същия адрес биха били без резултат. На съда е известна практиката на съдилищата, възлагаща допълнителна активност на връчителя по издирване на адресата с поредица от посещения (Определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV г. о.), но тя е формирана по случаи, в които връчителят не е удостоверил никаква информация при първо посещение. Действително, тогава е необходимо да се предприеме ново посещение при друга фактическа обстановка, за да се съберат нужните данни или да се потвърди невъзможност за набирането им. Следва да се отчита и че практиката е формирана най-вече по повод гарантиране на правото на защита на ответници в исков процес, където интензивността на засягане на интересите на страните е най-значима и оправдава подобно тълкуване. Не е такъв обаче настоящия случай, тъй като се касае за събрана достатъчно ясна информация за невъзможен контакт с длъжника на този адрес. При тази хипотеза е безпредметно да бъдат извършвани допълнителни опити той да бъде търсен отново на същия адрес, като това би довело само до допълнително продължаване на недобросъвестното му поведение, а не до гарантиране на неговите права. Още повече, че по отношение на кредитополучателя обявяването е било вече осъществено и предприемането на връчване и на другия длъжник по официален ред само по себе си вече е израз на положена максимална грижа от кредитора да уведоми надлежно и съдлъжника.
Съдът намира за неоснователно и възражението за недовършване на процедурата по залепяне в цялост, тъй като уведомление било поставено само на входната врата, но не и върху пощенската кутия. Мястото на залепянето е посочено в чл. 47 ал.1 ГПК алтернативно, а не кумулативно, поради което е достатъчно указанието за начина на получаване на книжата да бъде поставено или на входната врата на жилището( както е процедирал връчителя) или върху пощенската кутия. Задължително е изискването за пускане на екземпляр в кутията, но такова действие изрично е удостоверено като извършено.
В заключение съдът приема за категорично доказано, че процедурата по чл. 47 ал. 1 – 2 ГПК е била надлежно изпълнена в съответствие със закона, приложим в нотариалното производство (Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 62/2014 г., I т. о., ТК), съответно не е опроверган официалния характер на документа, удостоверяващ връчване с прилагане на фикция по чл. 47 ал. 5 ГПК.
При тези факти се налага и извод, че правопроменящият фактически състав на обявяване на предсрочна изискуемост по инициатива на кредитора е настъпил с връчването на тази нотариална покана, независимо, че в нея е предоставен и последен седмодневен срок за изпълнение на забавените задължения. Възражението срещу съдържанието на тази покана е необосновано. Изявлението на кредитора категорично съдържа позоваване на клаузата от договора, уреждаща това право на кредитора и ясно заявяване на воля за предсрочна изискуемост. Определянето на допълнителния срок представлява само изпълнение на общия принцип за пораждане на последици от потестативни права след предизвестие, намерил израз и в императивната уредба в чл. 60 ЗКИ на правопроменящото право, тълкувано и в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съответно на установената вече съдебна практика(Решение № 41 от 29.05.2017г. по т.д.№ 60106/2016г., II г.о. на ВКС, Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК) след обявяване на предсрочната изискуемост и на двамата солидарни длъжници, настъпило най-късно на 11.09.2015г, длъжниците са загубили преимуществото на срока и задължението за връщане на главницата следва са се отчита като изискуемо в цялост.
Съответно, при предприемане на събиране на дълга по реда на заповедното производство на 18.11.2015г, е бил изтекъл и допълнителния срок, който съдът отчита като изцяло достатъчен за предприемане на действия от длъжниците по предлагане на изпълнение с обезщетение за вече натрупана забава или ново преструктуриране на задълженията по изгоден за насрещните страни начин. Липсват каквито и да е действия на длъжниците по обслужване на кредита, след получаването на писмата на кредитора.
Съдът в заключение преценява, че банката е заявила за събиране вече изискуемо в цялост задължение спрямо надлежно уведомени по реда на чл. 60 ЗКИ задължени лица, макар че за начало на предсрочната изискуемост ще следва да се възприема по-късна от осчетоводената от кредитора дата (възприета според уведомяването само на кредитополучателя).
От всички разработени от вещото лице варианти на отчитане на плащанията, съдът възприема като съответен на предмета на делото ІІІ вариант от приложение 15 (л. 225). Именно този вариант отчита размер на задълженията по формирани според уговорените в последния анекс и обявена вече предсрочна изискуемост и на двамата длъжници, изчислени от вещото лице към 16.11.2015г(дата на съставяне на извлечението от сметката). Според коригираните от експерта данни, общият размер на непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на 57 848,79 лева. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план са достигнали размер от 14806,93лв още към 21.01.2015г, и тогава банката е престанала да ги начислява, съответно не са се променили до предсрочната изискуемост на 11.09.2015г. След този момент възнаградителна лихва не следва да се начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред. Допълнително начислените наказателни лихви (с неустоечен характер) обаче не се влияят от предсрочната изискуемост, тъй като се дължат не за редовно ползване, а за забавено плащане, съответно следва да бъдат начислени не само до 21.01.15 но и до съставянето на сметката. В случая вещото лице е констатирало, че след уведомяването на главния длъжник (л. 165) наказателните лихви не са начислявани, а в извлечението е посочен размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница. Като съпоставя уговорения размер на мораторната неустойка (10 пункта над договорна лихва, към този момент в размер на 14.35%, според посочените изчисления на вещото лице по анекс 2 на л. 162) с нормативния размер на законната лихва по ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 на МС от 18.12.2014 г. (10 пункта над ОЛП на БНБ, които за този период не надхвърля единица, според официалните публикации на Интернет страница на БНБ), съдът приема, че несъмнено обезщетението за забавено плащане, дължимо според договорните условия значително би надхвърлило законната лихва. Съдът преценява, че посочения от вещото лице размер от 7264,91лв на начислени от банката наказателни лихви до 21.01.15 и законна лихва не надвишава общо дължимо като наказателна лихва обезщетение към 16.11.2015г.
Вещото лице не е установило плащане на начислените съобразно уговорките такса за годишно управление и за администриране на просрочен кредит, общо възлизащи на 649.59лв.
Така установените размери на претенциите на кредитора съдът приема за съществуващи изискуеми задължения към момента на заявяването им по реда на чл. 417 ГПК. Исковете са основателни до тези размери, изцяло съвпадащи със сумите, посочени като дължими в оспорената заповед за изпълнение.
Разрешението на спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК, съответно да се установи добавянето на законната лихва към основателното вземане и да се потвърди понасянето на отговорността за направените от кредитора разноски в производството с отделен осъдителен диспозитив (т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК).
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца по исковото производство разноски, съобразно представените доказателства за заплатена държавна такса( само по разгледания установителен иск) и внесен на два пъти хонорар на вещо лице, съответно на доказателствата за извършени банкови преводи. Претендираният от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК (л.235) размер от 2535,43лв точно отразява извършените от ищеца разходи, поради което и съдът го възприема изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено че вземането удостоверено по заповед за незабавно изпълнение № 7224/19.11.2015г, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, СЕ ДЪЛЖИ от солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучател по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № ВL 2170/18.08.2008г., изменен с анекс №1 от 16.03.2010 г и преоформен с Анекс №2 от 21.03.2012, както следва:
· 57 848,79 лв., представляващи предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2015г до окончателно изплащане на задължението;
· 22 071,84 лв., представляващи сбор от 14 806,93лв, начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в периода 21.02.2013 – 16.11.2015г и 7264,91лв, начислена мораторна лихва за забава в плащанията(наказателна лихва за просрочие на вноски) за периода 21.04.2013 – 16.11.2015г;
· 649,59 лв., представляващи сбор от 631,19 лв, начислена такса за управление за период 21.04.2011 до 16.11.2015г и 18.40лв, начислена административна такса за просрочен кредит за период 21.04.2011 до 16.11.2015г, на осн. чл. 101 ЗЗД и чл. 430 ТЗ по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш. срещу Д.Н.И., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д. Ш. сумата от 3611,63лв( три хиляди шестстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение 7224/19.11.2015г, издадена по ч.гр.д. № 14318/2015г. на ВРС, 24 състав, на осн. чл. 81 ГПК, както и сумата 2535,43лв(две хиляди петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по основателни искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ИЗТОЧНИК: http://46.10.101.63/upload/SAD_AKT/2017/06/23062017/0174d816/58953017.htm
